Детство и юношество
Николай Александрович Романов е роден на 6 май 1868 г. в деня, когато Православната църква отбелязва паметта на Свети праведни Йов Многострадални1. Той придава голямо значение на това съвпадение, като през целия си живот изпитва „дълбока увереност“, че „е обречен на ужасни изпитания“.
Николай, наследникът на руския престол, бил най-големият син от петте деца в семейството на император Александър III и императрица Мария Фьодоровна. Неговият баща император Александър III, според много историци, бил дълбоко вярващ, хармонична личност, добър съпруг и баща. Същите качества той възпитавал в децата си. Като политик и държавник бащата на Николай II проявявал силна воля при прокарване на взетите решения в живота (качество, което, както ще видим по-късно, синът му също наследил). Същността на политиката на император Александър III се характеризира със съхраняване и развитие на руските основи, традиции и идеали. Император Николай II продължава политиката на баща си.
Възпитанието и образованието на престолонаследника Николай се провеждало под личното ръководство на баща му, върху традиционно религиозна основа и при спартански условия. Бащата приучил сина си да спи на обикновени войнишки легла с твърди възглавници, да се облива със студена вода сутрин, да закусва обикновена каша. „Милият Ники“, както го наричали в семейството, не можел да си позволи много от това, на което неговите връстници имали право: не било възможно да се държи шумно, забранявало се да привлича към себе си внимание в детските игри и тревоги, не се позволявали разходки, неконтролирани забавления.
Учебните занимания се провеждали по внимателно разработена програма в продължение на тринадесет години. Първите осем години били посветени на предметите от гимназиалния курс, като заменили класическите езици с базови основи по минералогия, ботаника, зоология, анатомия и физиология. Особено внимание се отделяло на изучаването на политическа история, руска литература, френски, английски и немски езици, които Николай усвоил в съвършенство. Чичото на престолонаследника Николай, Великият княз Александър Михайлович, си спомня: Той би могъл да заблуди всеки професор от Оксфорд, който по владеене на езика би го приел за истински англичанин. По същия начин Николай Александрович знаеше френски и немски езици“.
Следващите пет години били посветени на изучаване на военните дела, правните и икономическите науки, необходими на държавниците. Преподаването на тези науки се провеждало от изтъкнати руски учени със световни имена.
Всички преподаватели отбелязвали постоянството и точността на своя високопоставен ученик. Той притежавал силна памет и остра наблюдателност. Веднъж прочетено или чуто, запомнял завинаги. Същото се отнасяло и за хората, техните имена и позиции.
От всички предмети престолонаследникът особено харесвал литературата и историята. Още от детството си той се влюбил в четенето. Сред любимите му, четени и препрочитани автори, били Пушкин, Лермонтов, Гогол, Толстой, Достоевски, Чехов.
От 14-годишна възраст Николай бил приучен да води дневник и следвайки примера на много царе и благородници по това време, той ден след ден добросъвестно записвал в него сведения за времето, имената на всички, с които се срещал, правел разходки и вечерял. С годините воденето на дневника станало потребност. Благодарение на записките в дневника, образът на Николай II изглежда по-ясен и правдив в нашите очи.
За да може бъдещият император да се запознае с военния живот и реда във военната служба, в края на теоретичното обучение баща му го изпратил във военните лагери. Първите две години Николай служил в редиците на Преображенския полк, а след това още две години преминал служба в редиците на кавалерийския хусарски полк и в артилерията.
През март 1889 г. той писал: „Вече изкарах два лагера в Преображенския полк, службата ми стана много близка и аз се влюбих в нея; по-специално в нашите млади войници! Сигурен съм, че тази лятна служба ми донесе голяма полза и оттогава забелязах големи промени в себе си“.
Армейската среда се харесвала на бъдещия император още в юношеството. За него руската армия олицетворявала величието и мощта на империята, неприкосновеността и силата на Русия.
Николай бил роден за офицер. Той спазвал традициите в офицерските среди и свято почитал военните правила, същото изисквал и от другите. Престолонаследникът Николай се отнасял сериозно и добросъвестно към всички свои задължения, което му създало голяма популярност сред офицерите и редовите войници.
Николай Александрович не ценил нито едно от своите звания толкова, колкото званието полковник, което му било дадено от неговия баща след края на военната служба. Той така и запазил това звание и в бъдеще, вече като главнокомандващ в армията.
Александър III въвел своя син в процеса на управление на страната още през юношеството, канейки го да участва в делата на Държавния съвет и Комитета на министрите.
Програмата за обучение на бъдещия цар включвала множество пътувания до различни региони на Русия, които пътувания Николай направил заедно с баща си.
През октомври 1890 г., на 22-годишна възраст, престолонаследникът Николай за първи път се отправил на продължително самостоятелно пътешествие. Достигайки до Владивосток по сухопътни и морски пътища, той посетил Австрия, Гърция, Египет, Индия, Сиам, Китай, Япония. С пътуването, което продължило девет месеца, завършил тринадесетгодишният образователен курс на бъдещия руски император. Това дало възможност на наследника да установи лични дипломатически връзки с управляващите династии както на Запад, така и на Изток, а също така и да укрепи контактите между Русия и другите страни. Освен това престолонаследникът имал възможност да се запознае на практика с трудностите на военноморските дела.
През пролетта на 1891 г., след морското си пътешествие, Николай пристигнал във Владивосток. В Далечния изток той за първи път се докоснал до държавните дейности като наследник на руския престол. Престолонаследникът бил длъжен лично да присъства при започването на строителството на Великата сибирска железница – най-дългата в Русия. Императорът възложил на сина си полагането на Усурийския участък от пътя, вярвайки, че участието на наследника в тази работа „ще послужи като пълно свидетелство за Моя душевен стремеж да улесня отношенията на Сибир с другите части на империята и по този начин да покажа на тази земя, близка до сърцето Ми, че нейният мирен просперитет е моята най-голяма грижа“. Изпълнявайки волята на императора, престолонаследникът взел участие в построяването на железопътната гара, след като положил първия камък в основите на сградата на гарата.
Завръщайки се в столицата след пътуването през цял Сибир, престолонаследникът бил назначен за председател на Комитета за изграждане на сибирската железопътна линия, чиито задачи включвали и общото развитие на Сибир, включително владенията в Далечния изток. Естествено тези въпроси привлекли неговото специално внимание и те му били познати не само на думи. В бъдещия цар вече се формирало разбирането за развитието на този регион.
В края на 1892 г. наследникът станал председател на специална Комисия за предоставяне на помощи на населението на провинциите, засегнати от слаба реколта; този комитет събрал дарения за над 13 милиона рубли, от които самият Николай Александрович дарил пет милиона златни рубли от наследството си за помощ на гладуващите.
На 26 години наследникът на руския престол бил скромен, приветлив и чувствителен човек; високообразован, с широк кръгозор, прекрасно познаващ руската история и литература, до съвършенство владеещ основните европейски езици. Блестящото му образование се съчетавало с дълбока религиозност и познаване на духовната литература, което често не било присъщо за тогавашните държавници.
Баща му 46 успял да му вдъхне безкористна любов към Ру- сия и чувство за отговорност за съдбата й. Още в детството на Николай му станала близка идеята, че неговото основно предназначение е да следва руските основи, традиции и идеали.
Източник: от книгата "Император Николай II. Пътят на кръста"
_____________________________________________________________________________________________
1- Свети праведни Йов Многострадални (ок. 2000–1500 г. преди Рождество Христово) – за него разказва книгата на Светото Писание, наречена „Книга на Йов“. Йов бил предан на Бога с цялото си същество. Неговото име става символ на търпение при тежки изпитания.
