Великата княгиня Мария Николаевна - "светлият ангел на любовта"
Нейната сфера, бяха малките деца. Тя обичаше повече от всичко да се занимава и грижи за тях.
„Характерът на това момиче беше много любвеобилен, състрадателен и миролюбив. Тя никога не обиждаше никого, а ви-
наги се стараеше да помири всички. Беше млад миротворец. Нейната простота беше изключителна, и тя се дър-
жеше естествено, като обикновено руско момиче, виждайки във всеки човек свой брат и своя сестра...“
Из спомените на игумен Серафим Кузнецов
Мария Романова е родена на 26 юни 1899 година. Когато била още съвсем малка, сравнявали външността ѝ с ангелите от картините на Ботичели, роднините ѝ я наричали чудно бебе, а големите ѝ тъмносини очи – „Мариевите чинийки“. От ранна детска възраст, всички наоколо отбелязвали добродушието, сърдечността, уравновесения весел характер и приветливост на Мария. Тя била енергична, засмяна, забавна, „пухкава“, с отворена душа. Един ден като бебе откраднала ванилови кифлички от масата за чай на родителите си и строгата императрица като наказание искала да я застави да си легне по-рано от определеното време. Баща ѝ Николай II възразил, казвайки: „Аз се страхувах, че на нея скоро ще ѝ пораснат крила като на ангел! Силно се радвам да видя, че тя е човешко бебе“.
Малката Мария била особено привързана към баща си. Едва проходила, тя постоянно се опитвала да се измъкне от бебешкото легло с викове: „Искам при тати!“. Налагало се детегледачката ѝ едва ли не да я заключва, така че бебето да не прекъсва редовните събрания и работата на баща ѝ с министрите.
В семейството тя била наричана Машенка, Мари, Мери. Мария имала талант за рисуване, добре скицирала с лявата ръка, но нямала интерес към училищните предмети. Когато Мария пораснала, много хора отбелязвали, че това младо момиче по ръст и сила прилича на дядо си – император Александър III. Учителят по английски език Чарлз Сидни Гибс казвал, че на 18 годишна възраст тя била удивително силна и понякога на шега го хващала и повдигала от пода.
Мария от детството се отличавала с добродушие и спокойствие. Както отбелязва Пиер Жиляр: „Желанията ѝ са много скромни, тя е въплъщение на сърдечността и добротата; сестрите ѝ може би малко са се възползвали от това“. Веднъж нейната четиринадесетгодишна сестра Олга успяла да убеди Мария да напише писмо на майка им с молба Олга да получи отделна стая и да ѝ позволят да удължи роклята си. Малката Мария понякога се измъчвала от това, че може да не е обичана от по-големите си красиви сестри и в писмата споделяла своите тревоги с майка си. Александра Фьодоровна се опитвала да насърчи и успокои дъщеря си:
„Скъпа моя Машенка! Твоето писмо много ме натъжи. Скъпо дете, трябва да ми обещаеш никога повече занапред да не мислиш, че никой не те обича. Как е дошла в главицата ти такава странна мисъл? Бързо я изгони от там! Ние всички нежно те обичаме, и само когато ти твърде много правиш пакости, капризничиш и не слушаш, ти се караме, но това не означава, че не те обичаме. Напротив, това се прави, за да можеш да изправиш недостатъците си и да бъдеш по-добра! Ти обикновено страниш от другите, мислейки, че им пречиш и оставаш сама с Трина (четец на императрица Екатерина Шнайдер – авт.съст.) вместо да бъдеш с тях. Така те си въобразяват, че ти и не искаш да бъдеш с тях. Сега ставаш голямо момиче, и за теб ще е по-добре да бъдете повече заедно. Така че, не мисли повече за това и помни, че си точно толкова скъпа за нас, както и другите четирима, и че ние те обичаме с цялото си сърце. Много силно обичаща те, старата ти мама“.