За благото на народа

Личността на всеки държавник се разкрива в неговите замисли и дела. Етикетите „слаб, безволев“ били окачени на Николай II още приживе. Но се съди по плодовете. Именно благодарение на упоритата държавна работа на императора, в страната настъпили много положителни промени. И не без причина, в периода на социалистическите петилетки икономическите постижения на страната дълго време се сравняваха с аналогичните показатели от 1913 г., при това невинаги тези показатели бяха в полза на съветския период.

По време на управлението на Николай II Русия започва да се превръща в аграрно-индустриална държава. В икономическата, социалната, културната, във всички области на живота настъпват динамични промени.

Ето част от статия в списание „NB. Специално внимание“, в което са отбелязани плодовете от царуването на Николай II. 

 „Неговото царуване съвпада с бързо промишлено и икономическо развитие на страната. При Николай II Русия се превръща в аграрно-промишлена държава, градовете нарастват, строят се железопътни линии, нови предприятия. Императорът подкрепял решения, насочени към икономическа и социална модернизация, към аграрната реформа на Столипин. 

Времето на управление на Николай II е най-динамичният период в нарастване на числеността на руския народ през цялата му история. За по-малко от четвърт век населението на Русия се увеличава с 62 милиона души. С бързи темпове се развива икономиката. За периода от 1885 г. до 1913 г. промишлената продукция се увеличава петкратно, превишавайки темповете на промишления растеж в най-развитите страни по света. Националният доход на Русия, при най-занижени изчисления, нараства от 8 милиарда рубли през 1894 г. до 22-24 милиарда през 1914 г., т.е. почти три пъти. Средният доход на глава от населението се удвоява. Доходите на работниците в промишлеността растат с особено високи темпове. За четвърт век те нарастват не по-малко от три пъти. Общите разходи за обществено образование и култура нарастват 8 пъти, което е повече от два пъти от разходите за образование във Франция и един път и половина - в Англия. 

По производство на основните селскостопански култури Русия излиза на първо място в света, произвежда повече от половината от световната продукция на ръж, повече от една четвърт от пшеницата, овеса и ечемика, повече от една трета от картофите. Русия става първата „житница на Европа“ и нейният дял представлява 2/5 от целия световен износ на селскостопански продукти. Увеличава се и речният флот – най-големият в света (параходите през 1895 г. били 2539, през 1906 г. – 4317). 

Въпреки че изоставането спрямо развитите страни по производителност на труда и по доход на глава от населението било още голямо, от 1913 до 1917 г. Русия вече уверено се нарежда между петте най-развити и проспериращи страни в света. 

Самодържавната форма на управление не възпрепятствала икономическия прогрес на Русия. С манифеста от 17 октомври 1905 г. населението на Русия получило правото на неприкосновеност на личността, свобода на словото, пресата, събранията и съюзите. В страната израствали политически партии и се издавали хиляди периодични издания. Със свободно волеизявление на народа бил избран Парламент – Държавната дума. Русия станала правова държава – съдебната власт била практически отделена от изпълнителната власт. 

Бързото развитие на промишленото и селскостопанското производство и положителният търговски баланс позволили на Русия да има стабилна конвертируема златна валута. Мероприятията по увеличаване на данъците, увеличаване на производството на злато и сключване на чуждестранни заеми позволили да се пуснат в обращение златни монети вместо хартиени купюри, което помогнало да се привлекат в Русия чуждестранни капитали и да укрепне паричната система на страната. С реформата на търговско-промишленото данъчно облагане, проведена през 1898 г., бил въведен местен данък. В същото време тежестта на преките данъци при Николай II в Русия била четири пъти по-малка, отколкото във Франция и Германия, и осем и половина пъти по-мал- ка, отколкото в Англия. По време на царуването на Николай II рублата изместила франка и марката и други валути и стремително се доближила до котировката на долара и британската лира (лира стерлинг). 

Икономическата политика на правителството на Николай II имала за основа създаването на най-благоприятни условия за всички здрави икономически сили по пътя на преференциалното данъчно облагане и кредитиране, насърчаване на организациите на всички руски промишлени панаири, всестранното развитие на комуникациите и връзките. 

Императорът придавал голямо значение на развитието на железопътния транспорт. Още в младостта си той участвал в полагането на известния сибирски път. При Николай II е построена Великата сибирска железопътна магистрала и освен това ежегодно се строили по две хиляди километра железопътни линии. 

По време на управлението на Николай II в Русия било създадено най-доброто за тези времена работещо законодателство, осигуряващо нормирано работно време, избор на ръководители на работниците, възнаграждение при трудови злополуки, задължително осигуряване на работниците при болести, инвалидност и старост. 

Императорът активно насърчавал развитието на руската култура, изкуство и наука. Така едно от първите действия на Николай II било разпореждането да се отделят значителни средства за подпомагане на нуждаещите се учени, писатели и публицисти, както и техните вдовици и сираци (1895 г.). Управлението на тези дела било възложено на специална комисия – Академия на науките. През 1896 г. бил въведен нов устав за даване на привилегии за изобретения, „който променя предишните условия за използване на изобретения в полза на самите изобретатели и развитието на промишлената техника“. 

По това време музиката, в това число и операта, били любими и популярни сред населението на Русия. Киев, Одеса, Варшава, Тифлис имали свои оперни театри. Само в Петербург имало четири такива театъра. Един от тях – Народният дом или Народният дворец – бил създаден през 1901 г. от Николай II. Осъзнавайки, че обикновените хора не могат да посещават разкошни драматургични и оперни представления, царят разпоредил изграждането на голяма сграда, в която били разположени театри, концертни зали, ресторанти, а входът струвал 20 копейки“. 

Нека отбележим още две важни направления в дейността на императора. 

Идеята за всеобщия мир.

На Николай II принадлежи идеята за всеобщо и пълно разоръжаване. По негова инициатива бил направен първият опит в историята на човечеството да се ограничи „надпреварата във въоръжаването“ чрез широк международен договор. Резултатът от това били Хагските мирни конференции през 1899 г. и 1907 г. и създаването на Международен съд, който действа и досега. Само тази историческа инициатива дава на Николай Александрович Романов правото на безсмъртие. 

През лятото на 1898 г., по нареждане на царя, било подготвено Обръщение към всички страни по света. В него се казвало: „Тъй като въоръжаването на всяка държава расте, държавите все по-малко и по-малко отговарят на поставенитe от правителствата цели. Нарушенията на икономическия строй, предизвикани в значителна степен от прекомерното въоръжаване и постоянната опасност от огромното натрупване на военни средства, превръщат въоръжения свят в наши дни в огромна тежест, която народите понасят все по-трудно...Да се сложи край на непрекъснатото въоръжаване и да се търсят средства за това, да се предупреди за нещастията, заплашващи целия свят – това е висш дълг на всички държави“. Русия направила предложение да се свика всеобща мирна конференция. За организирането на конференцията била извършена огромна работа. Политическото мислене на болшинството държавници на страните, участващи в мирната конференция обаче, било свързано с доктрината за неизбежността от войните и военното противопоставяне. Главните предложения на Николай II не били приети, въпреки че по някои въпроси бил постигнат известен прогрес – забранено било използването на най-варварските военни методи и бил учреден постоянен съд за мирно разрешаване на споровете по пътя на посредничество и арбитраж. 

Последната институция станала прототип на Лигата на нациите и на Организацията на обединените нации: решенията и устава на конференциите от Хага станали основа на техните законови документи. Може да се каже, че Николай II е стоял в основата на тези организации.

Борба с пиянството.

Още в юношеството си императорът прозрял, че пиянството е порок, който разделя руския народ и че е дълг на царската власт да се противопостави на този порок. В края на XIX век царят започнал да провежда реформи, насочени към изкореняване на пиянството. 

С тази цел започнали да се създават така наречените „попечителства за народна трезвеност“. Целта на тези общества била „борба с пиянството, както и разпространение на християнската нравственост и благочестие сред военните редици“. 

Техните задачи били „защита на населението от злоупотреба с твърд алкохол, грижи за лечение на страдащите от алкохолизъм чрез създаване на специални за това приюти и нравствено въздействие на населението по пътя на ограмотяване за вредата от неумерената консумация на вино и приучаване към по-ползотворно използване на свободното време в специално създадени за това читални, народно четене, беседи“. В състава на попечителствата били привлечени представители на духовни, административни и съдебни власти, обществени институции и частни лица. За осъществяване на своите задачи попечителствата били обезпечавани със средства от хазната. 

Още първите мерки дали добри резултати. В четиринадесет губернии последствията от реформата били описани по следния начин: „не се вижда предишното безразборно пиянство; консумацията на водка намаля, заедно с това намаляха буйствата, споровете, кавгите; семейните раздори, причинени от пиянство, намаляха; установи се поправилен ред в начина на живот и в заниманията“. 

Императорът обръщал особено голямо внимание на трезвеността в армията. 

В края на 1908 г. водката е обявена за незаконна в армията. Със заповед на военното ведомство водката е заменена с леко гроздово вино. 

През 1914 г., незадълго до началото на Първата световна война, влиза в сила нова заповед, наречена „Мерки против употребата на спиртни напитки в армията.“ Във въоръжените сили на страната е въведен най-строгият сух режим. 

Опитите на царя за спиране на пиянството срещали силна съпротива в Министерския съвет, „тъй като доходът от продажба на спиртни напитки представлява главна част – една пета – от държавните доходи“, съобщава Е. Алферев в своята книга „Император Николай II като човек със силна воля“. Главният противник на това мероприятие бил министърът на финансите В. 82 Н. Коковцев. Императорът дълбоко ценил Коковцев, но осъзнавайки, че министърът няма да позволи провеждането на антиалкохолната реформа, му поискал оставката. 

„Зелената змия“ бавно, но неизбежно започнала да отстъпва по всички „фронтове“. С избухването на войната сухият режим се разпространил на цялата територия на Руската империя. Производството на алкохол било спряно. Във всички населени места, включително в столицата и провинциалните центрове, продажбата на алкохолни продукти била забранена. „Аз вече реших да забраня завинаги в Русия продажбата на водка от държавата“ – заявил императорът през септември 1914 г., приемайки великия княз Константин Константинович като представител на Съюза на трезвениците. В никоя страна нито преди, нито след 1914 г. не била приемана такава радикална мярка за борба с алкохолизма. Това бил грандиозен, нечуван опит. 

През януари 1915 г. Държавната дума одобрила без възражения бюджет за текущата година, който не предвиждал приходи от продажбата на алкохолни напитки. 

Но със започването на революционните събития през октомври 1917 г. „зелената змия“ се изтръгнала на свобода. Свободата, обявена от болшевиките, премахнала забраната на алкохола в страната. В цяла Русия преминала поредица от пияни погроми със задължително ограбване на винените складове. Новата власт унищожила напълно героичните усилия на Николай II да изкорени един от страшните човешки пороци в Русия.

Източник: от книгата "Император Николай II. Пътят на кръста"